Преработка и директна дистрибуция на риба, рибни продукти и морски дарове.

Толстолоб – бял и пъстър

Белият (Hypophthalmichthys molitrix) и пъстрият (Aristhichthys nobilis) толстолоб са сладководни риби от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Тяхната родина е Далечният изток.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

Описание

Белият толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината му е Далечният изток.

Достига относително големи размери и тегло до 20кг, като световният рекорд е 32кг и е постигнат край Андонг, Кьонсан-Пукто, Южна Корея.

Тялото на белия толстолоб е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по-тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1 500% от дължината на тялото.  Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5м над водата.

В България белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естествено възпроизводство в страната има единствено в река Дунав.

Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по-бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб, е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна – фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

 

Пъстрият толстолоб (Aristhichthys nobilis) е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината му е Далечният изток.

Пъстрия толстолоб се отличава от белия с отсъствието на кил по гръдната част и по-голяма глава. Очите са разположени в долната част на главата. Гръдните плавници са по-дълги, остри и достигат до основата на коремните плавници. Оцветяването варира от светлокафяво с по-тъмна гръбна част и тъмни петна по страните при някои екземпляри, до по-сиво тяло при други. Това се обяснява основно с различието на слънчевото осветяване на водоемите и различните фактори на външната среда. Люспите на тялото са тънки и малки. Съзрява на 5-7 годишна възраст. По биология на размножаване не се различава от белия толстолоб. Отначало се храни със зоо и фитопланктон в равни части, като постепенно частта на зооплактона преобладава в храната му нараства с напредване на възрастта. При липса на зоопланктон се храни принудително с фитопланктон.

В България, пъстрият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естественото възпроизводство в България има единствено в река Дунав. Световният рекорд за улов на пъстър толстолоб е 40,82кг и е поставен в езеро Гънтърсвил, Тенеси, САЩ.

Пъстрия толстолоб достига по-голямо тегло и в рибовъдните басейни нараства по-бързо. Той заема важно място в шарановите поликултури, като също така е подходящ за отглеждане в язовири. Една от важните причини за масовото използване на толстолоба за зарибяване на язовири, освен добрият прираст, е движението му на стада, което значително улеснява улова.

В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

*Източници на информация:
Рибите в България(М.Карапеткова и М.Живков 2010);
https://bg.wikipedia.org